Поет на лудите

Тия лудите бяха ми братя,
с тях разделях болнична клетка.
Прикован като гвоздей в стената
някой с мене разчистваше сметки.

Обявиха ме луд и жестоко
се разправиха с мене бедняка.
Психиатри ме гледаха строго
и надежда от никой не чаках.

И разпънат на твърда постеля
ме приспиваха с шокове страшни.
Боже, Господи, как оцелял съм
между тези убийци нещастни.

А велможите от портретите,
като плъхове се изпокриха
и се ражда във всеки поета,
и изгряват мисли и стихове.

И земята за миг се разтвори,
слънце грее на всеки в сърцето,
поздравявам ви весели хора,
днес на лудите аз съм поета.

Хинко Георгиев
03.01.2006 г.